Държавите, заседаващи в Женева, се договориха да започнат изработването на международен документ за смъртоносните автономни оръжия. Решението идва след години спорове за системите, които могат сами да избират и атакуват цели след активирането си.
Компромисът на прегледната конференция по Конвенцията за някои конвенционални оръжия предвижда работа през 2027–2028 г. Сред 128-те държави по конвенцията са основните военни сили. Те обаче не са дали изричен мандат за правно обвързващ договор. Правната форма остава открита.
Мандат за преговори, а не забрана
Именно тази разлика определя резултата. Правителствата се съгласиха да работят по правила, а не приеха забрана или режим със задължителни ограничения. Трудният въпрос какво ще изискват тези правила се пренася в следващия етап.
Преди края на конференцията Международният комитет на Червения кръст настоя за нов протокол: забрана на непредвидимите системи и на оръжията, предназначени или използвани да атакуват хора пряко, и ограничения за останалите автономни оръжия. Постигнатият компромис не достига това искане.
Кой решава да стреля?
Автономният избор на цел не е същото като автоматичното управление на полета на дрон. Дистанционно управлявано оръжие, при което операторът избира целта и решава кога да стреля, не е автономно в този смисъл. Не всяка автономна система непременно използва изкуствен интелект.
Хуманитарният риск е в загубата на човешка преценка в момента на употребата на сила. Съществуващото международно хуманитарно право продължава да важи — включително разграничаването на военни цели от цивилни и предпазните мерки срещу вреди за гражданите.
Решението от Женева отваря нов преговорен етап, без да решава основното политическо разногласие. Следващият тест е дали общият процес ще произведе ограничения, които държавите ще приемат и прилагат. Засега има график. Колко силни ще бъдат правилата, предстои да се разбере.






