Спорът за военната служба на ултраортодоксалните мъже задълбочава политическо разделение в Израел преди изборите. Опити за арести на неявили се на служба предизвикват сблъсъци, а продължителната военна мобилизация засилва натиска задълженията да бъдат разпределени по-равномерно.
Две разбирания за обществен дълг
Много израелци смятат, че държава, която многократно мобилизира войници и резервисти, не може да запазва широки изключения за друга, нарастваща общност. Ултраортодоксалните лидери разглеждат постоянното религиозно обучение като колективен дълг и се опасяват, че армейският живот ще отслаби институциите и традициите, чрез които общността се съхранява.
Съдебното решение не приключи конфликта
Решение на Върховния съд премахна правната основа за общото освобождаване на религиозните студенти. Прилагането на промяната обаче остава политически спорно. Въпросът е не само в законодателството, а и в практическото изпращане на повиквателни, арестите и изискванията на службата.
Малки партии с голямо влияние
„Шас“ и „Обединен юдаизъм на Тората“ традиционно представляват основните ултраортодоксални групи. Парламентарната им подкрепа има значение за способността на Бенямин Нетаняху да управлява. Натискът за запазване на изключенията се сблъсква с искания на други избиратели, включително вдясно, за по-широко участие в армията.
Повече от един протест
Спорът засяга отношенията между религиозните общности и държавата, публичното финансиране, труда и военния риск. Ултраортодоксалните израелци не са единен политически глас, но партийните позиции за службата се превръщат във важен фактор за коалициите. Материалът обяснява този конфликт, а не обявява нова всеобща политика за набиране.
