Над 80 здравни и екологични организации призоваха Световната здравна организация да преразгледа препоръчителната граница за нитратите в питейната вода. Отвореното им писмо, представено публично на 3 ноември, настоява за нова оценка на фона на изследванията за продължително излагане.
Действащата препоръка на СЗО е 50 милиграма на литър, измерени като нитратен йон. Тази стойност не бива да се смесва с изразяване като нитратен азот, при което числото е различно. Искането на коалицията също не означава, че СЗО вече е приела по-ниска граница.
Публикуваните насоки на СЗО извеждат стойността от данни за метхемоглобинемия и ефекти върху щитовидната жлеза при кърмачета, хранени с адаптирано мляко — най-чувствителната група. Насоките я разглеждат и като защитна за възможни дългосрочни ефекти. Организациите оспорват дали тя отразява достатъчно новите доказателства.
Коалицията посочва епидемиологични изследвания, които свързват излагане под сегашния праг с колоректален рак и неблагоприятни изходи на бременността. Подобни зависимости са основание за научна оценка, но не доказват, че заболяването на конкретен човек е причинено от определена чаша вода.
Земеделският отток и просмукването в почвата са част от проблема, защото могат да пренасят азотни съединения към реки и подземни води. Писмото свързва здравната защита с предотвратяването на замърсяване и настоява нитратите да получат приоритет в предстоящия преглед на насоките.
Съобщението не установява замърсяване в България и не заменя местния контрол на качеството на водата. Международният научен спор и официалното предупреждение за конкретно водоснабдяване са различни неща. Следващата важна стъпка е отговорът на СЗО и евентуална публикувана оценка, а не представянето на настояването като нов задължителен стандарт.
