Индонезийският здравен министър Буди Гунади Садикин, кандидат за ръководител на Световната здравна организация, настоява държавите да плащат по-високи задължителни вноски, а организацията да стесни разходните си приоритети. В интервю на 2 ноември той заявява, че по-стабилната финансова основа трябва да започне от самите членове. Това е кандидатска позиция, а не прието увеличение на вноските към СЗО.
Предложението идва при натиск върху бюджета след оттеглянето на САЩ. Според Садикин първата задача е да се прегледат функциите на СЗО и държавите да се договорят какво трябва да прави тя, а след това да се осигурят средствата. Подходът му е към повече ресурс за по-малко дейности, вместо търсене на заместващо финансиране за всеки съществуващ проект.
СЗО се финансира чрез задължителни членски вноски и доброволни средства от правителства и други донори. Задължителните суми се определят чрез процедури с участието на държавите и дават по-предвидима основа. Доброволното финансиране може да бъде значително, но зависимостта от донори прави планирането уязвимо при промяна на техните приоритети и готовност да предоставят средства.
Садикин иска редовното финансиране от членовете да има по-голям дял от общите ресурси. Това е част от по-широк спор за устойчивостта, а не ново задължение само по себе си. Кандидат за ръководител не може еднолично да променя дължимото от държавите. Нови правила за вноските изискват съответните колективни решения и яснота за бюджета, който трябва да подкрепят.
Залогът за общественото здраве е непрекъснатостта: наблюдението на заплахи, подкрепата за държавите и основната техническа работа изискват средства отвъд един дарителски цикъл. По-предвидимото финансиране не премахва нуждата от приоритети и отчетност. Затова спорът е едновременно за размера на вноската и за съгласието между държавите каква организация искат да финансират.
