Годишната инфлация в България се насочва към 6% през октомври според предварителните данни, цитирани от управителя на БНБ Димитър Радев на форума OMFIF в София на 3 ноември. Той предупреди, че ценовият натиск у нас остава по-силен от средния за еврозоната. Стойността за октомври е предварителна, а не окончателен статистически резултат.
Отправната точка е септември: инфлацията в България, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, е 5,6% при 3,8% за еврозоната. Хармонизираният показател позволява сравнение между държавите. Той не бива да се смесва с националния индекс на потребителските цени или да се приема като точното увеличение на разходите на всяко отделно домакинство.
Предупреждението на Радев излиза извън водещото число. Участието във валутен съюз не заличава различията в търсенето, кредитирането и условията за финансиране. Българските банки остават добре капитализирани и ликвидни, но бързият кредитен растеж, особено при жилищните заеми, изисква превантивен надзор, а не автоматично отслабване на защитните мерки.
Енергийните разходи добавят несигурност. На 29 октомври Европейската централна банка остави основните си лихви без промяна след увеличенията през септември. Радев определи паузата като време за оценка на новите данни, а не като знак, че затягането е приключило. Ново увеличение зависи от устойчивостта на инфлационния натиск и не е обявено решение.
За домакинствата и бизнеса разграничението е важно. Годишната инфлация показва промяната на цените спрямо година по-рано, а не с колко ще нарасне всяка сметка през следващия месец. Следващият въпрос е дали по-високите енергийни разходи ще се пренесат по-широко върху стоките, услугите и очакванията. Окончателните данни за октомври ще дадат по-сигурна основа за оценка на тенденцията.
