България върна часовниците с един час назад тази нощ — в 04:00 ч. стана 03:00 ч. За календарите и телефоните промяната е мигновена. За организма новият час може да изисква адаптация, защото сънят и бодърстването се управляват и от вътрешен биологичен ритъм.
Този ритъм следва приблизително 24-часов цикъл. Най-силният му външен ориентир е редуването на светлина и тъмнина. Часът върху екрана определя кога започва работният ден, но мозъкът получава своите сигнали и от дневната светлина, навиците и времето за почивка.
След преместването на стрелките човек може да се събуди по-рано от очакваното или да усети сънливост в различен час. Специалистът по медицина на съня д-р Петър Чипев обясни, че адаптацията може да отнеме от няколко дни до седмица според състоянието на организма. Значение имат и установеният режим, и начинът на живот.
Светлината влияе и върху отделянето на мелатонин — хормон, свързан със сънливостта. Електронните устройства вечер, работата на смени и пътуването между часови зони също могат да разместват сигналите, по които се настройва вътрешният часовник. Сезонната смяна се добавя към тези всекидневни влияния.
Американската академия по медицина на съня подкрепя постоянно стандартно време, тъй като то съответства по-добре на човешката циркадна биология. Становището поставя акцента върху съвпадението между естествения светлинен цикъл и часовете, в които обществото работи и почива.
Така допълнителният час през есента е само видимата страна на промяната. След него остават сутрешното ставане, работният ден и вечерната умора — моменти, в които биологичният ритъм и новият график постепенно трябва да се напаснат.
